Довечера, в 00:55 малтийско време (01:55 българско) отлитам от Малта за София. Изкарах тук около 2 месеца и половина. Видях и преживях много неща – някои хубави, други не чак толкова. Силно се надявам това да ми е последния толкова дълъг престой в Малта за близкото бъдеще. Преди време се шегувах, че ако трябва да дойда за още 2 месеца то по-добре да остана да живея тук за винаги:).
Очаквах с нетърпение да се прибера в България, но в момента съм със смесени чувства. Не, че искам да остана тук, но все едно острова е откраднал част от мен, която няма да мога да си прибера никога. Това леко ме обърква. Имам чувството, че за тези 2 месеца и половина се промених много. Може би когато се разделиш с нещо за дълго време оценяваш реално какво ти липсва от него и какво не. Може да звучи леко пресилено, но в моя случай раздялата с живота ми (не във физическия смисъл на думата) за 2 месеца ми помогна да откроя някои важни от някои маловажни елементи. Не знам дали това е начина – може би аз съм прекалено глупав и не съм ги осъзнавал до сега, но все пак важен е резултата, нали? Факт е, че в Малта направих много неща, които до сега не съм искал или просто ме е било страх да направя.Може би това е следствие от “преосмислянето” или може би просто климата ми действа зле. Струва ми се, че като резултат от всичко това станах съвсем малко по-добър човек. Дано съм прав.
Ако не съм прав престоя ми тук ще остане просто като спомен от една малко по-дълга и по-странна ваканция. След 3 дена като видя този пост ще се чудя какво съм ял предната вечер, че да пиша такива глупости и дали в главата ми е звучал саундтрак от латиноамериканска сапунка докато съм писал тези неща.